Jace Dehaan / Gifted / 23y./ FC: Deen Dehaan

Всички са чували онези истории за богатите момченца, които водят прекрасен живот и имат всичко, което си пожелаят само с едно щракване на пръстите, но малцина са запознати с истинския живот на негодниците от Хемптън.
Под фалшивия блясък се подава зацапан, евтин чугун. Под обвивката от маркови дрехи и чисто ново Венени, се крие прогнила същност, цялата в дупки от изминали прегрешения и душа, която се е запътила целеустремено към Ада.
Ако ни познавахте, щяхте да се радвате, че не сте едни от нас, защото ние вече сме повредени и никой и нищо не може да ни поправи.
Раните са толкова дълбоко в душата ни, сраснали се с цялото ни съществувание, което може да бъде описано най-малко като "жалко" .
Да, говоря в първо лице, множествено число, защото съм част от тази проклета общност.

"За всеки има спасение.." - Бихте ми казали, поглеждайки с надеждата в очите ми..Но аз уверено смея да отвърна, че грешите.

Преди време имаше човек, който силно вярваше, че мога да бъде поправен. Толкова бе уверена, че можеше да се сравни с часовникар, копнеещ да събере парче по парче механизма на старинен часовник. Само, че накрая часовникаря се измъкваше с артрит и увредено зрение, а часовника оставаше все така повреден.
Тя бе от онези момичета, за които ненадминати автори пишат книги, момичетата, за които посреднощ четете поезия, изпълнени с възхищение. За жалост съдбата я срещна с мен, един много подъл нейн ход, който струваше живота й.
Тя се опитваше да хване душата ми и да я измъкне от Пъкъла, но вместо това натика самата себе си в котела върху огъня.

След всичко, което й бях причинил й дължах поне свободата и втори шанс за живот. Тя успя да ме изкара от калта, дори поне за малко.
Зелените й очи, проблясваха в края на тунела като дългоочакваното спасение, за което така копнеех. Тя бе моят ангел хранител, а аз Демонът, който оряза крилете й. След многобройните й опити обаче се оказа, че почернената душа никога няма да намери щастието. Аз бях безнадежден случай, защото сякаш живота ме мразеше и негова цел бе да отнеме всичко, което обичам. Може би за това и отдавна захвърлих това чувство.

Една вечер отидохме на купон, тя ме завари в леглото с някаква уличница и разплакана си тръгна от партито, трябваше да я спра, но нямах смелост дори да погледна в очите й. След час получих обаждане от полицията, загинала на място в катастрофа за път към дома си. Бях убил единственото същество на земята, което изпитваше нещо различно от омраза към мен..Трябваше да поправя това..

След дълги проучвания открих магьосник, който обеща, че ще я върне към живот, ако сключа сделка с него. След това разбрах, че съм подписал договор с Дявола. Тя щеше да се върне, само ако приютя мрака в тялото си. Демони, които щяха да обитават живата ми обвивка, докато Падналия не реши да ги освободи. Това означаваше, че щях да живея може би дори хиляди години като ходещ затвор за злото.
Демоните ми дават изключителна сила, умението да управлявам енергията и умовете на всичко живо. Имам много скрити дарби, които да използвам, но всичко това струва прекалено скъпо и все пак си заслужаваше за нея..

Сега тя е жива, а аз я навещавам тайно всяка вечер . Преди тя пазеше мен, сега е време да й върна услугата.