Готови герои

by **℘Alaska℘** Вто Апр 21, 2015 6:55 pm

Пускайте готовите герои тук

by **℘Alaska℘** Вто Май 12, 2015 9:52 pm

На вашето внимание - Дрю. Андрю, ако можем така да се изразим. Е, може би външността му подсказва и какъв е характерът - примамлив, красив, но и хитър. Красотата му се изразява в перверзните черти, които доста често бяха използвани от посочената личност, за да подчиняват, за да изстискват сока от някой красив и току-що узрял плод, а после да го изхвърлят. Допирът му можеше да се сравни само с този на огъня - възпламеняващ, горещ, опасен. Всяко момиче желаеше да е с него, но не всяко имаше тази привилегия. И онази усмивка... Тази прекрасна усмивка, която запленява, която те кара да хвръкнеш в облаците и да не слизаш, докато Дрю не го направи с някоя своя реакция или действие. Имаше два варианта - или щеше да те погребе жив, или щеше да те издигне толкова високо, че нямаше как да усетиш вакуума, който ще те убие за секунди, както направи с Аляска. Опита се да я зашемети и то в най-нежните и' години. Точно когато беше избягала от баща си, момичето срещна момчето и започна пламенната любов. Абсолютно копие на приказките. Да, но не. Всичко започна в онази студена януарска вечер, когато 15-годишното момиченце потропа на голямата дървена врата. Искаше да намери подслон, защото скоро се очакваше да замръзне цялата. Въпреки всичко и' се живееше. Чувстваше се като парцал, употребен и изхвърлен. Може би това беше меко казано. Но да се върнем на случката - чувствата на бъдещата миротворка нямат значение. Едно русо момче с няколко години по-голямо от нея отвори вратата. Очите му огледаха красавицата, която въпреки че изглеждаше като бездомница и просякиня, все още излъчваше живец, можеше да усетиш от нея онази част, която ти казваше " Не е за изхвърляне". Точно това си помисли и момчето. Отвори вратата си широко. Майка му и баща му бяха излезли малко по-рано и добре, че го бяха направили - иначе можеше нашата история да има различен и много кратък край. Къщата беше голяма и Андрю успя да намери перфектната стаичка за момичето - точно под стълбището имаше една врата, която никой не ползваше - просто така се беше наложило. Всяка вечер, след като всички си легнеха, Дрю отиваше при своята тайна посетителка и си говореха, утешаваше я, хранеше я, лекуваше я, ако беше болна. В един момент тя забрави какво е външният свят. Забрави за всичко. Чакаше всяка вечер красивото му лице да изникне иззад вратата с характерното си предпазливо изражение. После да седне до нея, Аляска да подпре главата си на рамото му, а ръцете им едва доловимо да се докосват - вибрациите на тялото и' издаваха нещо, което до онзи момент не си беше позволявала да помисли дори. Може би отначало близостта му не беше любов - то беше нещото, което я допълваше. Искаше постоянно да се докосват просто заради самото докосване. Разбира се, Андрю се чувстваше по същия начин. Нямаше търпение да влезе в тихата стаичка с миризма на ягодки и да седне до своето ангелче. Тези откраднати моменти бяха като един миг, въпреки че стояха долу, затворени, отритнати от целия свят, цяла вечер. Погледът на Дрю постепенно се промени - навяваше онзи вятър на промяната, който така всички желаеха, но не и онова сираче, което беше почукало през далечния януарски ден, беше погледнало със сълзи на очите и помолило своя спасител за помощ. Чувствата ескалираха с всяка изминала среща. Нямаше скандали, защото на никого не му беше минавало през ума да се кара с другия, пък и не трябваше да будят къщата. Докато веднъж - Андрю влезе с обичайната си походка - предпазлива, но и въздържана, което в очите на останалите го правеше секси. Той зае обичайното си място и постояха така няколко часа, когато изведнъж Дрю вдигна брадичката на момичето. Тя изтръпна. Не знаеше какво се случва. Както и той. Беше мислил цяла вечер, искаше да и' го каже, но не можеше, чувстваше го като предателство. Въпреки всичко събра кураж и стартира действието. Пръстите погалиха нежната и' кожа. Очите му ту превключваха към устните и', ту се вглеждаха в нейните. Бавно се приближи. Усещаше пулса си да бие ускорено. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Още няколко милиметра. Чувстваше дъха и', както може би и тя неговия. В точно този момент се отвори вратата с трясък и чорлавата майка на Андрю се появи с брадва в ръката.

///Следва продължение///

Име: Андрю ; Възраст 20; Лик: brenton thwaites ; раса: човек с дарба; дарба: може да контролира кръвта на съществата

Готови герои Tumblr_mfak7zRjLm1rab4n0o1_r1_500

ПП.

Възраст, лик, раса и евентуално дарба са по ваш избор. Аз давам примерни; Само едно изискване - редовност :3 Той ще се пада бивш на Аляска, но може да видим как ще ги развием ;3

by **eva;** Чет Май 14, 2015 6:38 pm

Готови герои Tumblr_m76cidUKGM1r0stpno4_250

Nykyrian McMiller / Никириан Макмилър | 27 | Human | FC: Michael Fjordbak

Беше тъмно. Беше пусто. Къде беше тя? Той панически се огледа. Къде беше тя? Имаше нужда от нея. Искаше тя да е до него. Къде беше тя?

Очите му се разшириха от страх и паника, сякаш безмълвен вик беше излязъл от устните му. Сякаш крещеше за помощ, викайки нея, защото само тя можеше да му помогне. Къде беше тя?

*10 години по-рано*

Малкото момченце се сви в тъмния ъгъл на студеното мазе. Стаята беше едва осветена и съвсем празна, като изключим няколкото пръснати играчки в средата й. Едно подвижно влакче се движеше по релсите, докато една малка детска ръка не го изключи и му го подаде. Момчето го пое, като се усмихна бегло. Видя, че часовника сочи 12 и скочи, стреснат.

-Недей... Не си отивай. Моля те! Не си отивай. Поиграй още малко с мен.

-Ще се върна утре. Всяка вечер точно в 10.

-Обещаваш ли? Страх ме е... винаги съм сама. Обещаваш ли да идваш? Защото не мисля, че ще се страхувам, щом ще съм с теб.

-Обещавам. – момчето се усмихна наново и й върна влакчето. В същия момент вратата се отвори и ярката светлина отвън нахлу в мазето. Момчето се сви, като събра ръце и се замоли

-Не! Моля те, не... Сгреших. Моля те... Сгреших.

-Знаеш какво ще стане, когато направиш грешка, нали? – гласът беше мъжки, а ръката му се вдигна за удар. Момчето се сви. На пръв поглед изглеждаше, че то щеше да бъде ударено, но вместо това мъжът се обърна към нея и молбите на момчето станаха още по-отчаяни. Накрая, паникьосано, то закри с тялото си нейното...

*в настоящето*

Къде беше тя? Защо си беше отишла? Той я беше скрил в мазето, както в миналото... Както беше правил с толкова много други, но само тя се оказа правилната. И само от нея се нуждаеше. Не обръщаше внимание на завързаните й китки или на молбите й да я пусне, които му отправяше в началото. Той се нуждаеше от нея. Тя беше негова... само негова. Не можеше да я остави просто така. Не можеше да я пусне да си отиде... Тя трябваше да е негова. Той слизаше в мазето всеки ден – точно както беше обещал. Гледаше я с обожание, но нейния поглед беше странно празен. Не си ли спомняше? Как можеше да забрави! Това го ядосваше и плашеше едновременно. Защо не помнеше? Беше ли го забравила наистина? Той нямаше как да е сигурен. Знаеше само, че тя трябваше да е там, с него. Точно където принадлежеше, винаги беше принадлежала. Тя трябваше да е до него, защото той не можеше без нея. Беше донесъл в мазето толкова много други, търсейки, трескаво искайки и стараейки се да пресъздаде миналото. Да пресъздаде и нея също. Обаче никоя от другите не можеше и да се сравнява... Докато той най-накрая не откри Ева. Тя беше неговото спасение... И само тя можеше да чуе безмълвния му вик за помощ. Само тя можеше да го излекува.. Той имаше нужда от нея.

И точно когато я откри отново, трябваше да му я вземат пак... Онези копелета! Щеше да си я върне... Той със сигурност щеше да я намери отново. И може би тогава щеше да успее да й обясни, че нямаше намерение да я наранява. Може би тогава щеше да успее да й покаже колко много значеше тя за него. Може би тогава, само може би, тя този път щеше да остане... Щеше да разбере. И да е до него, както той винаги беше искал. Може би тогава надеждите му относно нея имаха шанс да се изпълнят.

Къде беше тя?

Готови герои Tumblr_m6mkfysN931qe5udso1_250

-> Името, годините и расата подлежат на смяна, но не и Ликът

-> Разбира се, бих искала да сте редовни, ако някой изобщо го вземе де ;д

-> Тъй като историята на Героя (и самия Герой де ;д) са дълбоко преплетени с моята, измъкване от писане с мен няма да има ;д

-> Умишлено не съм посочвала никакви спесифики, та сте свободни да развивате Героя от тук нататък както сметнете за добре Smile

-> Ако има въпроси относно Героя, винаги можете да се обърнете към мен на лично, ще отговоря с удоволствие =]

by Sponsored content

Готови герои

Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои