Bloodshed. Carries a price

by **-christian™** Съб Май 02, 2015 9:07 pm

Име: Кристиан МакКартни; Възраст: 35 години; Лик: Channing Tatum; Вид: Човек (Представител на хората в Съвета);

Здравейте. Казвам се Кристиан МакКартни. Тук съм не по свое желание. Ще ви разкажа една обикновена история за един обикновен човек, който е имал малко приключения, докато достигне до тази висока позиция. Не знам откъде да започна...

- Може би от самото начало - каза той.

Добре, щом казвате. Всичко започна много отдавна - преди 30 години. Истината е, че не съм разказвал тази история на никого, защото не съм смятал, че някой ще иска да я чуе. Роден съм в семейство на селяни - нямахме много, но имахме себе си. Отглеждахме реколтата и я изпращахме към местното управление за скромно заплащане. Всичко вървеше по план. Един ден се роди брат ми. Родителите бяха на седмото небе. Аз оставах неутрален - знаех, че е голяма отговорност, но и голяма напаст. Не исках да го виждам. Опитах се да го намразя още преди да дойде в къщата. Седях там, на масата, сам. Очите ми гледаха голямата нива през прозореца и аз мечтаех. Бях изключен от останалия свят. Четях изключително много - обожавах творбите като Дон Кихот, Граф Монте Кристо - въображението ми беше изключително богато. Любимото ми занимание бе да легна вечер и да чета, да потъна в онзи магичен свят, в който вирееха множество приключения и фантастични създания. Имайте предвид, че при нас никой не знаеше за съществуването на останалите окръзи. Ние бяхме откъснати. А и защо ни трябваше да знаем - отглеждахме пшеницата и я продавахме в близкото градче. Всичко вървеше монотонно. Докато най-сетне майка ми и брат ми се прибраха. Беше на месец. Всяка вечер преди да заспя си повтарях - Ти го мразиш. Няма смисъл да го отричах. Майка ми го остави в креватчето и там лежеше тихо. Надвесих се над него. Първата ми мисъл беше, че е изключително грозно. Някаква мисъл ме накара да го задуша с възглавницата.

- И направихте ли го? - попита нетърпеливо човекът.

Не, разбира се. В онзи момент го гледах втренчено. Малко, беззащитно. Наклоних главата си и се оставих на топлите чувства - беше ми брат и бях обещал да го пазя. Всяка седмица пристигаше онзи негодник от местната полиция, за да взима наем и да му плащаме, че ползваме земята, като всеки път казваше по-висока и по-висока цена за парцела. Когато бях на около 10-годишна възраст, цената беше станала толкова голяма, че не можехме да си платим заемите, както и неговия наем. Майка ми работеше на няколко места - помагаше на старите хора в града, чистеше проклетото полицейско управление, миеше им тоалетните - след това се прибираше. Беше капнала, разбира се. Но това не беше всичко - трябваше да сготви и да изчисти, да плати на детегледачката, да помогне на нивата. Баща ми също не беше цъфнал - гледаше добитъка, поливаше нивата, ходеше до града, за да купува тор, както и инсектициди. Въпреки всичко това нямахме пари. Едвам хранехме брат ми, който постепенно порастваше. Спомням си случка, която никога няма да забравя - тръгнахме на пазар в неделя, за да напазаруваме - отново на кредит. Тогава влязохме в магазина и започнахме да избираме стоки. Влязоха данъчните, както и хората от банката. Отидоха при майка ми и я удариха в стената, крещейки и', че трябва да плаща. Не беше плащала вече година. Не знаех какво да направя. Те реагираха изключително бързо - прерязаха и' гърлото, а след това се обърнаха към мен."Кажи на проклетия ти баща да плати, иначе ще дойдем и ще изнасилим теб, както и брат ти!". Не мисля, че някога ще забравя изражението на майка ми. Начинът, по който очите и' се взираха в лицето ми. Празните зеници, изчезналата и' душа. Не знаех какво да правя. Бавно и след 5 часа успях да се довлача до къщата. Влязох вътре и видях, че няма никого. Брат ми, баща ми... всички бяха изчезнали. На входа беше разпъната на кръст детегледачката, а под нея беше написано - "Чакай и се надявай!". Паникьосах се. Не знаех какво да правя. Тръгнах да ги търся. Намерих баща си - беше мъртъв, заедно с целия добитък, който лежеше около него. Реших да намеря малкото си братче и досега продължавам да го търся. Няма да се откажа пред нищо.

- Защо решихте да дойдете в Съвета?

Исках да имам влиянието, за да открия любим човек, който не мога да намеря иначе.

Bloodshed. Carries a price Tumblr_inline_misbw23iES1qz4rgp

by **TraceyReed.△** Съб Май 02, 2015 9:19 pm

Добре дошъл Smile

Bloodshed. Carries a price

Bloodshed. Carries a price

Re: Bloodshed. Carries a price