Octavia Tamsin Valentine

Денят, в който майка й я остави пред онзи олющена, бяла сграда бе мрачен. „Не мърдай оттук докато не те взема.” кънтеше в ушите й четири часа след това, когато вече валеше като из ведро. Но момиченцето на име Октавия Тамсин стоеше послушно приклекнало, изложено на всяка дъждовна капка, на указаното място. От известно време усещаше какво предстои и спокойно можеше да признае, че не се изненадва особено от избора на майка си. Да я изостави бе най-милото нещо, което Зарина можеше да направи за дъщеря си. А Октавия определено бе понесла много повече, отколкото се очаква да понесе едно десетгодишно дете.
Момиченцето се сгуши в тънката си жилетка и наведе глава. Не бе тъжна, не бе изненадана… Мама никога не я бе обичала, тъй като не й бе истинска майка, така й бе казала Пайпър, по-голямата й сестра. Когато чу онези думи се разплака и отказа да повярва, но по-късно, макар и малка, някак си проумя фактите, проумя истината. Пайпър не я лъжеше. Зарина наистина я мразеше.
Татко й бе умрял отдавна – помнеше го съвсем смътно. Болестта бе изпила и последните капчици от жизнеността му и в последните си дни той бе оставил всичко на жена си, двамата си сина и дъщеря си Пайпър. Както разбра малко по-късно, Октавия бе плод на една изневяра, а нито един от двамата й родители нямаше реално желание да я гледа. Донякъде бе благодарна на Зарина, че я бе изтърпяла цели 10 години и то почти без да показва неприятните си чувства. Разбира се, всяко търпение имаше своите граници и както се очакваше, търпението на Зарина имаше лимит от 10 години. Което все пак бе похвално, тъй като за това време я бе научила на доста неща…





Стоеше свита на единичното, метално легло с мръснобели чаршафи и неудобна възглавница. Сиропиталището не бе най-уютното място на света, но все пак бе покрив над главата… Макар и за кратко.
Днес имаше шансът да отиде в ново семейство. При хора, които щяха да я обичат.
Вероника Валентин – жената, която я наблюдаваше от доста време и се опитваше да я опознае, най-накрая бе решила, че я харесва, че я желае в дома си. Октавия й бе признателна, но до онзи момент – само толкова…
Надяваше се да успее да я осинови. Въпреки че семействата рядко си харесваха 12-годишни деца, семейство Валентин го бе направило и Октавия щеше да бъде мъничко разочарована, ако не успееха…




Вероника и Грей Валентин бяха страхотни родители. Шейн и Александър бяха страхотни по-големи братя. Всички се грижеха за Октавия, като за истински член на семейството. И тя все пак се почувства такава…
С радост бе приела фамилията им и бе забравила рожденната си с лекота. Както казваха хората - започваше на чисто.
Вече дори не обръщаше особено внимание на факта, че това не е биологичното й семейство, не броеше годините от осиновяването си, не се притесняваше да говори с родителите си.
Обичаше семейството си страшно много и понякога мислеше, че всичко в живота й се е случило правилно, за да се озове при тях.
Всички от семейство Валентин бяха обикновени хора, които знаеха, че новата им дъщеря е малко по-различна…
Родена вещица, Октавия се различаваше донякъде от хората, с които живееше. Бе доста буйна и самостоятелна, енергична, критична и мъничко властна. От една страна бе голям егоист, от друга верен приятел. Навличаше си купища неприятности, които държеше да оправи сама, независимо дали това бе по възможностите й. Мразеше природата, макар да владееше елемента Земя, който използваше рядко. Обичаше големите, шумни градове и скъпия градски живот пред всички онези китни селца, вили и хижи сред природата… Обичаше животните и миговете прекарани със семейството. Нямаше много приятели, но и малкото й бяха достатъчни. Трудно създаваше връзки, бързо ги рушеш, но винаги се стараеше да дава най-доброто от себе си…




- Обожава животни
- Обожава семейството си
- Не е особен фен на природата
- Има навика да се забърква в неприятности
- Обича предизвикателствата и с радост ги приема
- Понякога говори преди да помисли, но не вижда нищо лошо в това
- Притежава елемента Земя и умее да го контролира доста добре, но не го използва често
- Не мисли много за истинското си семейство
- Никога не е имала желание да се срещне с биологичната си майка, въпреки че може да я открие лесно
- Характерът й е малко странен, държанието й също
- Забавна е, макар понякога да клони към черен хумор
- Обича да рисува и да чете
- Смята името си за странно и мрази да го съкращават
- Обича да сменя цвета на косата си често

Добре дошла