Стенaтa

by **℘Alaska℘** Нед Май 24, 2015 7:20 pm

Аляска бавно ходеше към стената. Искаше да огледа всеки сантиметър, всяка част от нея и да прецени дали ще издържи евентуален директен удар с врага, ако той нападне с всички сили. Знаеше се, че никога досега не е била пробивана и може би щеше да остане още дълго време така, но е била захранвана с електричество, което сега няма и беше само и единствено бетон - без своето силово поле. Лицето на момичето беше каменно , безизразно, жестоко. Токовете тихо кънтяха в затвореното студено пространство. Обърна се към един от миротворците.
- Всички ли са горе?
- Да, г-це. Заваля дъжд, но това, знаете, не е естествено явление, така че сложихме старите чадъри, които да пазят от водата, защото може да е отровна.
Жената се засмя безрадостно, като показа блестящата си усмивка. След това промълви тихо:
- Махнете чадърите. Искам ти да носиш моя, за да не ме намокри тази вода, но в нея няма нищо вредно.
- Но..
- Казах - махнете чадърите веднага! Искаш ли да повторя още веднъж, или мога да ти откъсна топките и да те накарам да ги изядеш, заедно с чепа? - очите и' святкаха, гласът и' не трепереше, а напротив - звучеше властно, заповеднически. Бодигардът кимна и излезе, а красавицата прокара ръце през косата си, като погледна другия.
- Кажи ми... Знаеш ли какво се случва в залата с генераторите?
- Изгубихме връзка с хората, които бяха на пост там.
Една широка и студена усмивка се разля на лицето, дяволита усмивка.
- Разбира се... Как ще получавате сигнал, като е заглушен и няма електричество.
След това бавно започна да се качва по стълбите и накрая излезе на върха. Мъжът бавно се надвеси над нея с чадър, за да не може водата да пречи на зрението на миротворката. Аляска наклони глава на една страна и се загледа в далечината, където се чуваха крясъци и викове. Една чаровна усмивка се появи на лицето и'.
- Скоро ще дойдат.

Стенaтa

Стенaтa

Re: Стенaтa