Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 04, 2015 9:46 pm
snow
2 posters
-хората- :: добре дошли :: вашите герои
Страница 1 от 1
snow
ІІ Кристан Сноу ІІ 50 ІІ човек ІІ Robert Downey Jr ІІ
Този глас прокънтя в ушите на Кристан, който гледаше с огромно недоверие към говорителя си. По лицето на Сноу се появи една едва доловима усмивка щом видя как поредният му конкурент е на път да сложи край на живота си. Не можеше да се опише щастието, което бе описано по лицето му. Сякаш наистина се радваше на това, че е тук в този момент ...да. Това бе основната му цел. Да ги заблуди максимално. Да не остане и капка недоверие към него. Трябваше да изиграе ролята си. При това много добре. Трябваше да е перфектен, за да може планът му да потръгне и да постигне целите си, без да позволява на някого да разбере истината на Сноу.
За съжаление това щастие бе за кратко, защото същият този мъж го покани на нещото наподобяващо "сцена". На единственото място, на което Крис не биваше да ходи, защото точно то можеше да му довлече хиляди неприятности. Разбира се нямаше как да откаже и до последно трябваше да играе ролята на добрия бизнесмен, какъвто всъщност беше. Никой не можеше да отрече факта, че бе наистина много добър в това, с което се занимаваше болният му мозък.
Когато се качи осъзна, че конкурентът му не си губеше времето, сякаш искаше и си мислеше, че сега има шанс да надхитри Сноу. Имаше се за по - умен, но не беше. Кристан бе предвидил всичко. Имаше толкова много варианти в главата си, че нямаше как да се случи нещо, което той ,самият, не бе предвидил. Осъзнаваше много добре факта, че мъжа срещу него се опитваше да покаже, че ролите на ловец и жертва могат да се сменят и дори в момента се сменят. Мислеше Крис за глупак, но дълбоко се лъжеше в това си убеждение, което никога нямаше да стане част от реалността. Не случайно Сноу пое чашата, която бе предназначена за конкурента му. Вдигна тост в чест на успеха, който бе постигнал той и всички останали. Не ги харесваше, но трябваше да не забравя за ролята, която играеше. А и след всичко, което щеше да се случи само след миг реши, без да се колебае много да вдигне чашата и да я приближи до устните си.
знаеше!
Много добре знаеше защо "умникът" го бе накарал да изпие цялата течност в чашата. Бе се досетил, защото колкото и да му се струваше невъзможно, толкова глупав човек да се сети, че Кристан се опитва да го убие. Явно бе сгрешил. Може би трябваше да си тръгне преди официалното начало на вечерта ... така поне вероятността да му се случи нещо щеше да е по - малка. Усещаше, че нещо не е наред още в началото и че трябваше да се промени, но сега това не бе важно. Сега имаше нова мисия. Трябваше да разсее абсолютно всяко съмнение ... трябваше да накара всеки да си мисли, че всичко е наред, макар и изобщо да не бе. Не го бе грижа за живота му ... все някога щеше да свърши. Повече му се искаше да го изгуби, отколкото да бъде разкрит. Не можеше да си позволи лукса да се издаде. Не искаше да разбират, че причината за масовите убийства е изцяло дело на Кристан. Той отравяше конкурентите си със силна отрова, а това щеше да го докара до затвор ... поне ако умреше щеше да бъде свободен, а за него свободата бе всичко на света ... тя бе по - важно от всичко. Знаеше, че ще умре, но изпи цялата чаша с червено вино до дъно. Усмихна се на публиката и след минутка се оттегли.
Кристан държеше между двата си пръста бяла роза. Изсмукваше всяка капка кръв от вътрешността на устата си, докато въртеше и оглеждаше цветето. Дори силната миризма на рози не успяваше да погълне усещането за кръв. Точно тя караше Сноу да не забравя онзи ден, в който падна на пода в един коридор на огромната сграда, в която се провеждаше пиршеството. Усещаше как през гърлото му преминаваше течност, опитваща да се измъкне от онзи "затвор", силно притиснатите устни, които не можеха повече да пазят течащата кръв. Сноу бе затворил очи с мисълта, че ще умре, но се събуди, усещайки как кръвта все още не спира да тече и попива във възглавницата, върху която бе принуден да лежи. Неприкритият му егоизъм бе успял да прогони всички, които допреди дни сериозно харчеха парите му. Засмя се. И те бяха като него. Заблуждаваха се, когато си мислеха, че единствено той бе такъв. Бяха прекалено глупави, за да видят с очите си реалността. Той добре знаеше, че щеше да се оправи, докато те наистина смятаха, че се бяха отървали от него.
Изведнъж очите му отново се затвориха, но този път единствено и само съзнанието му можеше да говори, което много добре разбираше какво се случва в момента. Скоро щеше да покаже на всички кой е той всъщност и каква сила притежава, защото само след няколко дни щеше да е вече напълно добре и щеше да накаже всички, които го изоставиха. Те го заслужаваха. Заслужаваха всичката омраза, която бе събрал да се издигне и да ги съсипе. Да направи същото, което един ураган би направил, за да изчисти боклуците от пътя си.
christan- Брой мнения : 3
Репутация : 0
Join date : 25.05.2015
-хората- :: добре дошли :: вашите герои
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Нед Мар 12, 2017 9:21 am by -miguel
» Михаел Шумахер
Вто Фев 21, 2017 7:21 pm by TraceyReed.△
» Jace Dehaan / Gifted / 23y./ FC: Deen Dehaan
Чет Окт 15, 2015 3:58 pm by TraceyReed.△
» Връщане на герои
Сря Окт 14, 2015 3:31 pm by ℘Alaska℘
» спам ;33
Вто Окт 13, 2015 11:08 pm by ℘Alaska℘
» Съобщения
Нед Окт 11, 2015 7:46 pm by ℘Alaska℘
» Подай кандидатура за върховния съвет
Нед Окт 11, 2015 6:42 pm by ℘Alaska℘
» Издирваме екип
Нед Окт 11, 2015 6:30 pm by ℘Alaska℘
» Lydia
Нед Окт 11, 2015 10:50 am by LYDIA